ФАКТИ ЗА МАЗНИНИТЕ


ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН

В днешно време мазнините са вече фобия за хората. Да говориш за мазнините e като да предизвикаш съзнателно негативна реакция. Причините обаче да се информираме за тях са далеч повече, отколкото просто да мълчим за проблемите и да се правим, че не съществуват.

Мазнините имат изключително лоша репутация и обикновено им отреждаме незавидно място. По данни на Световната здравна организация за пръв път в човешката история броят на хората, страдащи от наднормено тегло е толкова, колкото на тези умиращи от глад. Замислете се - колко често срещате хора, които искат да бъдат по-слаби? Като започнем от правителствената политика и стигнем до здравните специалисти, всеки един призовава да намалим количеството на консумираните мазнини. Междувременно мазнините са причинили повечето от по-сериозните кризисни ситуации в глобален мащаб: голяма част от държавните приходи се харчат за болести, за които се вярва, че са провокирани от мазнините, като например сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, диабета и много други.

Да се върнем 200 години назад, когато хората страдаха предимно от инфекциозни заболявания, глад и природни катастрофи. По време на индустриалната революция, човечеството постигна огромен напредък в контролирането на инфекциозните заболявания, нарастващото производство на храни и вече можеше да се справя по-успешно с последиците от природните катастрофи. В същото време хората бяха измъчвани от нови болести: рак, сърдечни пристъпи, инфаркти, диабет и много други. Те са топ убиецът не само в развитите, но и в значително по-напредналите в развитието си нации. Кои са причините това да се случи? Учените вярват, че драматичните и резки промени в модела на хранене на хората са отговорни за това наред с промените в околната среда. Някои от промените в околната среда, които засягат човешкото здраве, са свързани с производството на храни. Например в последно време драстично нарасна употребата на пестициди.

През по-голямата част от времето, откакто хората за пръв път са се появили на Земята, те са се осланяли и са разчитали на естествената храна в природата: животинско месо, риба, зеленчуци и плодове. Опитомяването на животни и растения отпреди хилядолетия е променило производството на храни, но храненето все още е било здраво вкоренено в природата: хората все още били ловци и берачи на плодове; опитомените животни и растения разчитали на природните богатства, за да пораснат, а след това били консумирани от хората. След това дошла селскостопанската и индустриална революция. Оттогава хората все повече разчитат на преработената храна.
Субстанциите, произведени от човека (например пестициди, химикали, консерванти), се използвани в процесите за производство на храни. Още по-лошо, дори животните, чието месо ние консумираме, драматично са променили храненето си: вместо да се скитат по полето и да се хранят с дива трева или природни семена, прасетата и пилетата се хранят по рецепта, за да пораснат по-бързо и да станат по-дебели, по-големи и по-вкусни.

Между всички промени в нашето хранене, мазнината е тази, която е минала през най-големи трансформации. Мазнините и солите са едни от най-важните съставки от древността до наши дни. Нарасналата нужда от сол е задоволена лесно, тъй като тя съществува в изобилие на Земята. Нарасналата нужда от мазнини обаче изисква повече усилия да бъде задоволена поради две важни причини: мазнините са ограничени като запас и трудно могат да бъдат съхранени за по-дълъг период от време на ниска цена. Тогава започва да се развива индустриалното производство на мазнини. Фабрично произведено растително олио като царевичното, слънчогледовото, палмовото, фъстъченото…Тези масла съвсем не са били включени в диетата на нашите предшественици. Нашите прадеди не са имали такова усъвършенствано оборудване, машини и химически реактиви, за да могат да извличат достатъчно масло от твърди зърна като царевичното например. Като започнем от САЩ и стигнем до развиващи се страни като Китай, ще видим, че целият свят преминава от животински към растителни мазнини и масла. Движещата сила, която се крие зад тази промяна, е убеждението, че растителната мазнина е по-полезна за здравето и понижава нивото на холестерола.

Но все пак, знаем ли точно каква е разликата между днешния модел на приемане на мазнини и това как нашите праотци са извличали хранителните вещества от олиото и маслата? Учените вече се занимават усилено с този въпрос и са направени достатъчно изследвания, за да се открие отговорът му.
Отговорът е дошъл доста бързо: докато ние приемаме прекалено много Омега-6 мастни киселини с диетата си, базирана на растителни мазнини, то приемането на Омега-3 е сведено почти до минимум. Нашите прадеди са приемали еднакво както Омега-6, така и Омега-3. Сега нека да научим малко повече, какво точно означава това.
Докато обвиняваме като цяло мазнините, сме слепи за истинските факти – или поне много от нас са.
Първото, което трябва да знаем и да запомним, е това, че не всички мазнини са вредни. Съществуват както вредни, така и полезни мазнини.

Мастните киселини могат да бъдат групирани най-общо в три категории: наситени, мононенаситени и полиненаситени. Наименованието се основава на молекулярната структура на различните видове мазнини: видовете химични връзки, които държат заедно атомната им верига.
Наситените мастни киселини имат единични връзки между всички въглеродни атоми. Това означава, че всеки въглероден атом има толкова водородни атоми, колкото може да държи заедно, така че той е „наситен с водород” или просто „наситен”. Наситената мазнина е онази, която съдържа значително количество наситени мастни киселини. Типичните наситени мазнини са животинските мазнини, палмовото и кокосовото масло.

Мононенаситените мастни киселини имат една двойна връзка в своята верига. Типични мононенаситени мазнини и масла са зехтинът и рапичното масло, които съдържат съответно 80% и 70% мононенаситени мастни киселини. Специалният вид „високо олеиново” шафраново и слънчогледово масло са също мононенаситени масла (но обикновеното шафраново и слънчогледово масло се класифицират към вида полиненаситени мазнини).

Полиненаситените мастни киселини са такива, които имат две или повече двойни връзки. Масла, които съдържат висок процент полиненаситени мастни киселини, са царевичното, памучното, слънчогледовото, шафрановото, соевото, сусамовото, от пупалка (вечерна иглика), от пореч, рибеното, ореховото и лененото. Полиненаситените мазнини са в течно състояние дори и когато са замразени. Не всички от тези мазнини са еднакви. Те съдържат различен брой двойни връзки. Колкото повече двойни връзки съдържат, толкова по-ниска е точката на замръзване. Маслото от ленени семена и рибеното масло имат най-големия брой двойни връзки в техните молекули.

Полиненаситените масла и мазнини са нашият съвременен избор, защото съдържат много малко наситени мастни киселини и холестерол – и за двете съставки е известно, че увеличават риска от развитие на заболявания от типа на сърдечно-съдовите, диабет и инфаркт. Повечето хора, а дори и някои здравни специалисти и диетолози правят малка разлика между полиненаситените масла. Съвременните изследвания стигнаха до извода, че те трябва да бъдат отделени в две групи: семейството на Омега-3 и това на Омега-6. Изследванията откриха и доказаха, че съотношението на Омега-6 и Омега-3 има решаващо влияние и значение за човешкото здраве.
Първата двойна връзка при Омега-3 мастните киселини е между третия и четвъртия въглероден атом и затова те са наречени Омега-3; докато при Омега-6 мастните киселини първата двойна връзка е между шестия и седмия въглероден атом и оттук те са наречени Омега-6.

healthy foot