ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА Д-Р ЙОАННА БУДВИГ ВЪРХУ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ МАЗНИНИТЕ И ЗДРАВЕТО


ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН

Световно известният специалист по хранене, д-р Йоанна Будвиг от Германия, е един от пионерите, открили важността на мазнините за човешкото здраве. Тя предположила, че транс-мазнините са в основата на растежа на раковите тумори. Д-р Будвиг разработва нови техники, за да може точно да идентифицира различните мастни съставки в комбинацията от биологични материали. Тя системно анализира хиляди кръвни проби от болни и здрави хора. Кръвните проби на хора, страдащи от рак, диабет и от някои заболявания на черния дроб показали постоянен недостиг на есенциални мастни киселини.

Д-р Будвиг стига до заключението, че ако ракът е заболяване, свързано най-общо с недостиг, до голяма степен на есенциални мастни киселини, то храненето на пациентите с диета изключително богата на тези мазнини би облекчило част от проблемите им.
Когато тя захранвала пациенти, болни от рак, чиято традиционна противоракова терапия е останала безрезултатна, с ленено масло с високо съдържание на ALA (алфа-линоленова киселина или Омега-3) и LA (линолова киселина или Омега-6) в комбинация с обогатен със сяра протеин от обезмаслено мляко, то жълто-зеленият пигмент бавно изчезнал; туморите почти изчезвали и пациентите се възстановявали. Това отнело почти три месеца, като през това време димптомите на диабет и на чернодробни заболявания изчезнали.

Д-р Будвиг прилагала успешно маслено-протеиновата си комбинирана терапия за лечение на рак на мозъка, гърдата, черния дроб, лимфата и стомаха; левкемия; меланома; сърдечно-съдови заболявания; диабет; акне и други кожни състояния; отслабено зрение и слух; суха кожа; менструални проблеми като например схващане и болки в гърдите; атрофия на жлезите; затлъстял черен дроб; камъни в жлъчката; нарушена функция на панкреаса; бъбречна дегенерация; имунна недостатъчност; понижена жизненост и много други болести включително артритни състояния.

Д-р Будвиг се сблъскала с компаниите за производство на хранителни масла и мазнини, когато открила, че мастните субстанции в меките тумори съдържат полимеризирани мазнини с произход от морски животни. Тези полимери се образуват, когато силно ненаситено рибено и китово масло се нагреят до много високи температури. На нея й е било известно, че тези масла се използват за производството на маргарин - частично хидрираната мазина, която няма как да бъде получена без тези високи температури. Директорът на изследователския институт, където д-р Будвиг работела, имал финансови интереси, свързани с производството на маргарин. Той притежавал патенти за това производство, включително за хидрогенните процеси, при които се произвеждали токсичните полимери, които д-р Будвиг открила в туморите. Страхувал се, че нейното откритие ще срине продажбите на маргарин. Предложил й пари, както и това да стане собственик на магазин за лекарствени средства, за да я накара да мълчи. Д-р Будвиг отказала подкупа и в качеството си на експерт направила официално изявление като предупредила хората за възможните рискове за здравето от консумацията на маргарин. Достъпът до нейната лаборатория бил прекъснат. Забранили й да използва базата на този и на други институти за научните си изследвания и тя не могла дори да си получи собствените научни трудове и публикации в научните списания във връзка с изследването на мазнините. Това било смайващо, защото тя работела в сътрудничество с няколко болници и заемала престижен правителствен пост. Нейните официални задължения включвали наблюдение на ефектите на лекарствените средства и технологично произведените храни върху здравето.

Д-р Будвиг смело изпълнила обществения си дълг при условията на сериозно противопоставяне от страна на компаниите за производство на хранителни масла и мазнини, и заплахите срещу кариерата й. Тя напуснала правителствения пост през 1953 година и открила клиниката, в която чрез хранителна терапия успешно лекувала пациенти, болни от рак. Сега някои твърдят, че бруталното прекратяване на проучванията на д-р Будвиг е задържало с повече от 30 години изследванията на есенциалните мастни киселини (EFA). На правителствата пък това е отнело повече от 50 години докато започнат да регулират законово употребата на транс-мазнините. На 26 септември 2006 година Здравният съвет на Ню Йорк гласува план, според който от средата на 2007 в ресторантите се забранява сервирането на храни, съдържащи транс-мазнини. Това е значителна крачка напред в сравнение с това, което правят Агенцията за лекарствени средства на САЩ и Световната здравна организация, а именно само да насърчават производителите да впишат на етикетите на хранителните продукти съдържанието на транс-мазнини. Освен всичко друго, на правителствата отнело доста дълго време да въведат на практика препоръките на д-р Йоанна Будвиг.

Ние приемаме прекалено много “боклуци” с кухи калории от нишесте, захар, наситени животински мазнини и рафинирани растителни масла. Някои биха се обявили в защита на хранителните стойности на тези храни. Просто така им е удобно. Големите сделки с храните, които приемаме, са на базата на съставките, които са лесно достъпни и на разположение в супермаркетите. Вие купувате например пшенично брашно на чували. То е рафинирано и обезцветено до бяло. Това означава, че протеините, витамините и фибрите са били отстранени от житните зърна. Човешкото тяло е изградено от протеини, а не от скорбяла. С нея няма как да произведе антитела, които да се борят със заболяванията. Излишъкът на въглехидрати, който не може да бъде изцяло изгорен или да бъде складиран под формата на гликоген в черния дроб, се превръща в проблемни мазнини, които могат да запушат вашите артерии. Но захарта има добър вкус и никой не може да му устои. Ако вие сте осъзнали цената на здравето си и сте наясно с какво се храните, доста дълго бихте обикаляли из супермаркета, докато намерите някъде по рафтовете каквото и да е мляно пълнозърнесто брашно.

Докладите от клиничните изследвания и изследователските разработки на д-р Будвиг все пак са публикувани в Германия. Европейците малко по-бързо разбират, че по-голямото не винаги е по-добро. Те се отказват от неестествените трансмазнини, преработвани от компаниите за производство на хранителни мазнини. Домашната и занаятчийска промишленост, която произвежда ленено масло, е направила голяма крачка назад в положителна посока, връщайки се към прилагането на старата технология на студено пресоване, която дава възможност за производство на прясно, нерафинирано и с високи хранителни стойности масло.
Нашето пренебрегване и незнание едва сега възстановява загубената връзка и компаниите, произвеждащи хранителни масла и мазнини, са загрижени да следят тенденциите и промените в консумацията, която влияе неблагоприятно върху търговията с рафинирани мазнини.

healthy foot